First topic message reminder :
Такам.. реших и тук да публикувам фикът си за MBLAQ. Може някои вече да са попадали на него в другият форум. Както споменах и там, това е първото ми творение, което ще бъде четено, така че... дано да ви хареса.
И да уточня, това не е яои, а обикновена романтично-комедийна историйка с елементи на драма xD
Та.. приятно четене и ще съм благодарна, ако кажете какво мислите ^^
- You make cry .. Naega saraganeun iyu .. Jebal nal tteonajima…
- Стоп, стоп, стоп!!
- Оф, какво пък сега? – извика раздразнено Джун
Рейн обърна очи към него и му хвърли един злобен поглед.
- Ъ .. – стъписа се Джун – Какво има .. исках да кажа..
- Колко пъти вече да те спирам на тази част, а Джун?! Няма ли най-сетне да го направиш като хората? – личеше си, че доскорошното спокойствие на Рейн се изпарява.
- Този път не стана ли? Хьонг~!
- Не ми хьонгкай, а пей! Искам да усетя, че това идва от сърцето ти, от душата ти, изгаря те, но и те съживява ..
- Да, да .. разбрах – прекъсна го Джун. Когато Рейн започнеше да говори относно музика и танци просто не се спираше. Момчетата го слушаха, слушаха, слушаха .. но понякога батко им доста се увличаше и те се опитваха да го спрат или разсеят, или най-добрият вариант – де се изпарят.
- Яяя! Няма да ме прекъсваш, когато говоря! До къде стигнах .. а .. трябва да чувстваш това, което пееш!
- Джун няма чувства. – изкикоти се Мир.
Джун му хвърси един поглед „Да се разберем отвън като мъже”. Макнето винаги знаеше как да го ядоса.
- Не си ли се влюбвал? – попита Рейн, явно приел думита на Мир на сериозно.
- Той не може да обича – не пропусна да се обади отово макнето.
- Яяя~!! – кресна Джун. Не му стигаше това, че нещо с песента не му вървеше, но и малкият се намесваше. – Ако имаш да ми казваш нещо, го кажи направо!
- Ъ, аз си го казвам. – погледна го Мир и се засмя.
- Яяяяяя!!!
- Хей! Скандалджии такива! Не ми губете времето! Джун – продължавай да се упражняваш, а вие отидете де тренирате танца някъде далеч от погледа ми! – заповяда Рейн.
- Хайде, чухте какво каза хьонг. – подкани ги Сънг Хо.
- А.. Сънг Хо, ти ела с мен. – каза Рейн – искам да поговорим.
- Добре, хьонг.
Сънг Хо тръгна с Рейн към офиса му, а Джи О, Тъндър и Мир се запътиха да тренират.
- За какво ли пак ще си гукат? – запита се Джи О
- Жени? – подхвърли Мир.
- Мир, само жение са ти в главата. – каза подигравателно Тъндър
- Да – добави Джи О – Толкова малък, а вече за жени мисли.. – засмя се той.
Мир ги погледна и тъкво смяташе да каже нещо умно, когато очите му засякоха един обект:
- Уоу – каза макнето.
- Какво? – попита учудено Тъндър.
Мир само успя за посочи с пръст. Беше момиче. Но не какво да е момиче. Беше като звезда – блесте от километри. Момичето беше високо, стройно и слабо, с черна дълга до кръста коса, красива бяла кожа и блестящи маслинено черни очи. Походката й беше като на котка – лека и грациозна, сякаш не вървеше, а летеше.
Тримата изгубиха напълно адекватността си и стояха като вкаменени. Сякаш това момиче беше Горгоната Медуза, а те бяха я погледнали в очите.
- Пресвети Буда! – каза първи Джи О, 10 минути след като момичето вече се беше скрило от погледа им.
- Майчице .. – добави Тъндър.
- Уау – успя единствено да каже Мир.
***
До края на деня микля, да пусна и др глави, които съм публикувала в др форум ... естествено, ако истаке да ги четете де xD xD
Такам.. реших и тук да публикувам фикът си за MBLAQ. Може някои вече да са попадали на него в другият форум. Както споменах и там, това е първото ми творение, което ще бъде четено, така че... дано да ви хареса.
И да уточня, това не е яои, а обикновена романтично-комедийна историйка с елементи на драма xD
Та.. приятно четене и ще съм благодарна, ако кажете какво мислите ^^
~ Глава 1 ~
- You make cry .. Naega saraganeun iyu .. Jebal nal tteonajima…
- Стоп, стоп, стоп!!
- Оф, какво пък сега? – извика раздразнено Джун
Рейн обърна очи към него и му хвърли един злобен поглед.
- Ъ .. – стъписа се Джун – Какво има .. исках да кажа..
- Колко пъти вече да те спирам на тази част, а Джун?! Няма ли най-сетне да го направиш като хората? – личеше си, че доскорошното спокойствие на Рейн се изпарява.
- Този път не стана ли? Хьонг~!
- Не ми хьонгкай, а пей! Искам да усетя, че това идва от сърцето ти, от душата ти, изгаря те, но и те съживява ..
- Да, да .. разбрах – прекъсна го Джун. Когато Рейн започнеше да говори относно музика и танци просто не се спираше. Момчетата го слушаха, слушаха, слушаха .. но понякога батко им доста се увличаше и те се опитваха да го спрат или разсеят, или най-добрият вариант – де се изпарят.
- Яяя! Няма да ме прекъсваш, когато говоря! До къде стигнах .. а .. трябва да чувстваш това, което пееш!
- Джун няма чувства. – изкикоти се Мир.
Джун му хвърси един поглед „Да се разберем отвън като мъже”. Макнето винаги знаеше как да го ядоса.
- Не си ли се влюбвал? – попита Рейн, явно приел думита на Мир на сериозно.
- Той не може да обича – не пропусна да се обади отово макнето.
- Яяя~!! – кресна Джун. Не му стигаше това, че нещо с песента не му вървеше, но и малкият се намесваше. – Ако имаш да ми казваш нещо, го кажи направо!
- Ъ, аз си го казвам. – погледна го Мир и се засмя.
- Яяяяяя!!!
- Хей! Скандалджии такива! Не ми губете времето! Джун – продължавай да се упражняваш, а вие отидете де тренирате танца някъде далеч от погледа ми! – заповяда Рейн.
- Хайде, чухте какво каза хьонг. – подкани ги Сънг Хо.
- А.. Сънг Хо, ти ела с мен. – каза Рейн – искам да поговорим.
- Добре, хьонг.
Сънг Хо тръгна с Рейн към офиса му, а Джи О, Тъндър и Мир се запътиха да тренират.
- За какво ли пак ще си гукат? – запита се Джи О
- Жени? – подхвърли Мир.
- Мир, само жение са ти в главата. – каза подигравателно Тъндър
- Да – добави Джи О – Толкова малък, а вече за жени мисли.. – засмя се той.
Мир ги погледна и тъкво смяташе да каже нещо умно, когато очите му засякоха един обект:
- Уоу – каза макнето.
- Какво? – попита учудено Тъндър.
Мир само успя за посочи с пръст. Беше момиче. Но не какво да е момиче. Беше като звезда – блесте от километри. Момичето беше високо, стройно и слабо, с черна дълга до кръста коса, красива бяла кожа и блестящи маслинено черни очи. Походката й беше като на котка – лека и грациозна, сякаш не вървеше, а летеше.
Тримата изгубиха напълно адекватността си и стояха като вкаменени. Сякаш това момиче беше Горгоната Медуза, а те бяха я погледнали в очите.
- Пресвети Буда! – каза първи Джи О, 10 минути след като момичето вече се беше скрило от погледа им.
- Майчице .. – добави Тъндър.
- Уау – успя единствено да каже Мир.
***
До края на деня микля, да пусна и др глави, които съм публикувала в др форум ... естествено, ако истаке да ги четете де xD xD
особено с историята на джи о 
а в следващите глави ще има ли нещо интересно между Джун и Ю Ри 
» Не искаме да се женим - Превод
» Избери между ?
» Ring Ding Dong мания !
» . . . Ивет ^^ . . .
» ♥ > SweeTeddy_Bear < ♥
» **********Ani***********
» ^_^крисии^_^
» ДА се запознаем ^.^